В България се случи нещо изключително тревожно – една личност успя да се превърне в нещо повече от политик, повече от депутат, повече дори от олигарх. Делян Пеевски се превърна в човек-държава.

Той не просто влияе на управлението – той действа през него. Днес Пеевски е лице на законодателната власт, чрез силното си присъствие в парламента; на изпълнителната власт – чрез мълчаливата зависимост на редица институции; на съдебната власт – чрез сенчестото влияние върху прокуратурата; и на медиите – чрез информационни канали, които редовно насочват общественото мнение в негова полза.

Демокрация без граждани

В нормална демократична държава подобна концентрация на власт би била немислима. Но в България, където разделението на властите е почти символично, всичко това е възможно. Проблемът обаче не е само в Пеевски. Проблемът е, че липсва гражданско общество, способно да се противопостави на такъв тип натрупана и неотчетна власт.

Не можем да излъчим политически проект, който да освободи институциите от робството на олигархията. Не можем да организираме трайно обществено движение, което да постави интересите на народа над интересите на задкулисието.

Пеевски не е изключение. Той е симптом.

Истината е, че ако не беше Пеевски, щеше да има друг на негово място. Проблемът е системата, която позволява на един човек да преяде с власт. Ако намерим начин да ограничим неговата „всеможеща ръка“, ще знаем и как да се справим с всеки следващ, който опита същото.

Да не забравяме, че САЩ и Обединеното кралство официално признаха Пеевски за символ на корупция и злоупотреба с влияние. Но българските граждани – много от тях – продължават да гласуват за него или да го търпят. Това е знак, че не сме свободни. Че в България все още има хора, които упражняват натиск над цели групи избиратели, държат ги в страх, а понякога и в пряка зависимост.

А какво получават тези хора в замяна? Мизерия. Само най-близките до властта успяват да докоснат нещо от пицата, която вече не е „постна“, а преяла с мазнина.

Послание към ромите

Скъпи братя и сестри роми, вярвам, че Делян Пеевски и партията му ДПС „Ново начало“ отново ще потърсят вашите гласове, за да укрепят властта си. И точно затова ви призовавам: не ги давайте! Не давайте гласа си на хора, които искат вие да останете бедни, невидими и зависими.

Нека не избираме олигархията, нека не бъдем използвани само в деня на изборите. Гласувайте за хора, които искат наистина да ви представляват, не само да ви обещават. Не казвам непременно да създаваме ромска партия – такива вече имаше, и се превърнаха в същото. Казвам, че трябва да излъчим достойни роми, които разбират проблемите ни и ще ги отстояват честно.

Надежда и отговорност

Ромската общност вече се развива. И въпреки всички трудности, доказваме, че можем. Участваме в образование, работим, създаваме бизнеси. Това показва, че идва време, в което ще станем политически необходими за всяка истинска промяна в България. И тогава нашият глас ще носи не страх, а надежда.

Нека гласуваме смело. Може би за по-малкото зло, защото изборът често не е лесен. Но нека не оставяме властта в ръцете на онези, които искат България да е най-бедната държава в ЕС, за да могат те да бъдат най-богатите.

Свободен глас, дори и извън избори

Пиша тази статия точно сега, когато избори няма. Защото когато не се страхуваш, можеш да кажеш истината. Днес се чувствам свободен да призова ромите да участват в политиката – дори само като избиратели, а защо не и като кандидати. Да вярваме, че можем повече, че заслужаваме повече. И че ще дойде денят, когато човекът-държава ще бъде само спомен, а на негово място ще има демокрация.