Напоследък ми се случва често да чувам и да участвам в разговори, свързани с хората, които са с различна сексуална ориентация. Това, което виждам, е, че към тях има много омраза. Социалната дистанция е голяма – също както е спрямо нас, ромите. Повечето „обикновени“ хора казват, че това, което ЛГБТ хората правят, е разврат, че Бог се е обърнал срещу човечеството заради тях, че са извратени и склонни към всичко лошо. Но така ли е наистина?
Аз съм хетеросексуален – или „нормален“, както повечето хора казват. Но често се питам: какво точно прави моята „нормалност“ по-добра? С какво аз съм повече човек от някой, който обича хора от същия пол? Истината е, че това не ме прави по-добър. Сред гейовете и хората с различна сексуалност има прекрасни личности – умни, талантливи, честни, състрадателни. Какво значение има кого обичат, ако в живота си носят доброта?
Никой не трябва да бъде преследван или мразен заради това, което е. Хората трябва да бъдат оценявани по делата си – дали са добри или лоши, честни или нечестни, градивни или разрушителни. Сексуалната ориентация е част от личния живот – тя не прави човека повече или по-малко достоен за уважение.
Ние, ромите, много добре знаем какво е да те съдят, преди да си казал и дума. Не сме избрали да се родим роми, но се гордеем с това кои сме. Същото важи и за ЛГБТ хората – те не избират своята ориентация. Това не е мода, не е бунт, не е грях – това е природа. И ако ние искаме да бъдем приети като пълноправни граждани, трябва първо ние самите да показваме същото уважение към другите малцинства.
Особено тъжно е отношението на църквите към гейовете. Християнството, на което и аз вярвам, се е превърнало в съдник, вместо в дом на любовта. Бог, в когото вярвам, е създал всички хора. Нима Той е изключил от любовта си тези, които са различни? Не. Вярвам, че спасението е по благодат – не по сексуалност, не по етнос, не по поведение, а по милост. А милостта, ако е истинска, не може да върви ръка за ръка с омразата.
Често чувам хора, които говорят против гейовете, а в същото време се хвалят, че са имали интимност с „поне един гей“, защото били „много добри“. Това ми показва, че много от тези, които най-силно мразят, може би се борят със свои вътрешни съмнения. Ние хората сме сложни – не трябва да се бием с онова, което не разбираме, а да го приемем.
Истината е, че личният живот не е ничия чужда работа. Нека спрем да се взираме в спалните на хората и да започнем да гледаме сърцата им. Ако един човек е добър, честен, трудолюбив, мил – защо ще го отхвърлим? Защо ще му казваме, че не заслужава щастие?
Много пъти съм чувал, че гейовете били прекалено сексуални. Но когато погледна хетеросексуалните мъже и жени около мен – не малко от тях също се държат така, сякаш искат да преспят с целия свят. Нека спрем с двойния аршин. Проблемите не са в сексуалната ориентация – проблемите са в липсата на ценности и в омразата.
ЛГБТ хората не са извънземни. Те са наши братя, сестри, приятели, колеги, съседи. Те са част от нас. Ако едно общество не може да даде място на различните, значи то не е истински свободно. И ако ние ромите искаме да живеем в свят, в който има място за нас, нека ние първи отворим сърцата си и за другите малцинства.
Защото светът се променя, когато в него има място за всички.