Кюстендил е красив град – с история, култура, планина и традиции. Но в сянката на тази история често остава най-големият квартал – Изток, дом на над 15 000 души. Мнозина гледат на този квартал с предразсъдък, страх или просто мълчание. А всъщност, тук се крие един огромен потенциал. Истината е проста: ако Изток се развива, Кюстендил ще просперира. Ако кварталът бъде изоставен – градът ще плати цената.
В Изток живеят хиляди деца. Те са бъдещите работници, лекари, учители, занаятчии. Ако днес не инвестираме в образованието им, утре ще се чудим защо липсват кадри, защо има напрежение, защо градът остарява.
В Изток вече има хора с високо образование, които са започнали да се развиват и да заемат престижни позиции – такива, каквито доскоро се е смятало, че роми никога няма да заемат. Те все още се възприемат като изключения – както в квартала, така и в града – но все повече ромски младежи започват да гледат към тях с уважение и вдъхновение.
Тези млади хора разбират, че животът може да бъде нещо по-различно от това, което се предлага само в рамките на квартала. Че те също могат да станат граждани с успех и достойнство. Престижните позиции и лидерството вече не са запазена територия само за българите. Роми също могат – и ще – заемат отговорни роли, които променят обществото.
Разбира се, този преход още не е завършен. Но за да стане по-бързо, ние трябва да го катализираме – като мотивираме младите роми, като им даваме смелост да мечтаят и да гледат отвъд границите на квартала. Граници, които не са само географски, но и социални.
Те могат да бъдат бъдещето на Кюстендил – заедно с връстниците си от центъра и другите квартали. Развитието на жителите на кв. Изток е ключово за успеха на целия град. Кюстендил има шанс да се превърне в модел за устойчиво развитие на ромска общност – модел, който да бъде споделен и приложен в цяла България.
Нека демографията не ни плаши – напротив, нека се радваме, че се раждат много ромски деца. Защото това са достойни български граждани, които ще изграждат кварталите, градовете и страната си.
Нека се научим да живеем заедно и да не ни разделя етносът. Всички сме българи – и всички трябва да работим, не само за своя успех, но и за общия просперитет на държавата ни.