Къща с основи, но без документи: Истината за жилищата на ромите в Кюстендил
В квартал "Изток" в Кюстендил живеят хиляди роми – повечето в къщи, които са построили със собствен труд, тухла по тухла, но без правно основание. Масивни, красиви постройки – но извън закона. Това не е резултат от престъпно поведение, а от дългогодишна невъзможност да се придобие законен терен, да се получи строително разрешение, да се включиш в системата, от която си бил изключен десетилетия.
Тази статия не търси виновни, а решение. Защото реалността не може повече да бъде игнорирана – и защото всяка къща заслужава основи не само в пръстта, но и в закона.
________________________________________
Как стигнахме дотук: една невидима история
По разкази на по-възрастни жители, ромите в Кюстендил в миналото са живеели в различни части на града, включително и в по-централните зони. Постепенно – в резултат на урбанистични политики, те са били насочвани към територията на днешния квартал „Изток“.
Държавата е упражнявала стриктен контрол върху възможността гражданите да закупуват парцели с право на строеж. Повечето роми са можели да придобиват само земеделски земи, а строителството върху тях е било невъзможно по закон. Така, още от самото начало, ромските семейства са били поставени в правен капан: нуждата да имаш покрив над главата е била реална, но възможността – блокирана.
След 1989 г., в условия на икономическа криза и институционален вакуум, този процес се ускорява. Липсата на общинска жилищна политика и подкрепа за най-уязвимите води до масово самостоятелно строителство – но без проекти, разрешения и законова защита.
________________________________________
Между тухлите и закона: какво се случва днес
Днес реалността е следната: в „Изток“ има стотици, дори хиляди къщи – масивни, стабилни, обитаеми, някои дори с по два или три етажа – но формално незаконни. Това означава:
• Няма нотариален акт;
• Няма достъп до програми за саниране или ремонти;
• Няма възможност за ипотека или законно прехвърляне на имота;
• Няма гаранция, че утре къщата няма да бъде разрушена.
Тези къщи са изградени с много труд, често в продължение на години. Семействата са инвестирали в тях всичко – и заслужават правна сигурност, а не страх и несигурност.
________________________________________
А имаха ли избор?
Нека бъдем честни – повечето от тези хора не са имали алтернатива. Достъпът до банкови кредити за покупка на апартамент е бил невъзможен. Пазарът на наеми е твърде скъп за многодетни семейства с ниски доходи. Общинският жилищен фонд е недостатъчен, а критериите за настаняване – ограничителни.
И така, хората са направили това, което винаги са правили в трудни времена – взели са съдбата си в свои ръце. Строили са сами, с помощта на близки и съседи. Това, което липсва, не е тяхната отговорност – а държавна подкрепа, законови рамки и институционална грижа.
________________________________________
Решението: узаконяване с визия за бъдещето
Узаконяването на съществуващите постройки не означава „затваряне на очите“, а признаване на реалността. Това може да стане при ясни условия:
• Възможност за подаване на заявления по облекчена процедура;
• Ясно разписани такси, плащани на вноски;
• Подобряване на инфраструктурата – улици, канализация, ток, вода;
• Включване на ромите в процеса.
Това ще осигури сигурност за семействата, ще подобри условията за живот, ще увеличи приходите на общините от имотни данъци, и най-вече – ще даде на хората не само покрив, но и достойнство.
________________________________________
Да не се повтаря: нуждата от нов модел
Успоредно с узаконяването трябва да бъде създаден нов модел за достъпно, законно строителство. За всички бедни граждани, независимо от етническия им произход. Предлагам:
• Всяка община да отделя парцели с готови кадастрални планове;
• Да се позволи покупка на тези терени чрез микрокредитиране или безлихвено разсрочване;
• Да се предостави безплатен, готов архитектурен проект за малка къща, одобрен по ЗУТ;
• Строителството да се извършва от самите семейства или с помощта на общностни бригади.
Ромите в България вече са доказали, че могат да строят – нужно е просто да им се даде шанс да го направят законно.
________________________________________
Призив към институции и граждани: време е за справедливост
Тази тема не засяга само ромите – засяга всички граждани. В страна, в която мнозинството от хората предпочита да живее в собствена къща, не можем да игнорираме хилядите, които живеят в свои домове – но без право. Това е не само правен, но и морален въпрос.
Нека заедно кажем:
• Да – на узаконяването на вече изградени жилища;
• Да – на ясен и достъпен модел за законно строителство;
• Не – на новото незаконно строителство и беззаконие.
Това не е компромис, а път към справедливост. Това е краят на един сив период и началото на една нова, законна и достойна страница за хиляди български семейства.
________________________________________
Но има и нещо ново. Нещо, което заслужава да бъде казано.
Кюстендил е сред първите градове в България, които правят реални стъпки към решаване на жилищния проблем в ромската общност. Без шум, без показност, но с мисъл и човещина. Защото истинското развитие не идва с лозунги, а с решения, които да важат за всички.
Това не е жест към ромите – това е политика в полза на всички граждани. Когато една къща стане законна, тя започва да носи полза – за хората в нея, но и за града: данъци, такси, ред. Когато един квартал се развива законно, той вече не е бреме, а ресурс. Всички печелят.
Важно е обаче не само да узаконим миналото, а да планираме бъдещето. Новите жилища не трябва да се изграждат хаотично, а по план. Трябва да се мисли за улици, достъп, инфраструктура. Общината може да зададе този ред, а гражданите – включително ромите – да го следват. Защото когато градът уважава своите хора, хората започват да уважават града си.
Кюстендил е на път да покаже, че има и друг начин – законен, човешки, устойчив. Това е правилният път. И ние ще вървим по него – заедно.