Работа има – въпросът е кой ще повярва, че я заслужава

Защо ромите трябва да мечтаят по-големи мечти – и как кварталът ми започва промяната

Вярвам, че е време ромите в България да започнат да се готвят за по-престижна работа. Да повярват в образованието и възможността да заемат важни и достойни позиции в обществото. Все още са малко онези от нашата общност, които са успели чрез образование – един от тях е Петър Игов. Ако има повече като него, ромите ще започнат да вярват, че заслужават и могат да имат работа, която не е само оцеляване, а признание.

България има нужда от това. Заради демографията – скоро на пазара на труда ще има повече роми. Ако ние не сме готови да заемем добри позиции, държавата ще загуби. Но ако повярваме в себе си, това ще бъде печалба за всички.

Това послание е насочено към онези, които вече се справят. Които имат работа и семейство. Време е да започнат да мечтаят по-големи мечти. Ако те са намерили „обикновена работа“, то децата им могат да получат престижна.

Но в нашите квартали има и други. Има крайно маргинализирани хора – мръсни, отчаяни, забравени, ровещи в кофите. Хора, които не вярват, че имат място дори в собствения си живот. А всъщност те не са по-малко от никого – просто са израснали в среди, които ги маргинализират.

Да си маргинален означава да нямаш глас в обществото. А да си крайно маргинален – да нямаш глас дори в собствения си живот.

Тези хора имат нужда от помощ. Не просто от социални помощи, а от нов шанс, ново начало и нова вяра. Вярвам, че точно от тях може да дойде бъдещето на България, колкото и зле да изглеждат нещата днес. Подобни роми вече са по-малко отпреди, но точно те оформят представата за ромите в очите на обществото.

За да започне промяната, в рамките на проект ще изградим табло в центъра на квартала, на което:

Всеки, който търси работа, ще може да го заяви.

Всеки, който предлага работа, ще може да я публикува.

Това е първа крачка – нека маргинализираните да видят, че някой вярва в тях. Нека започнат да излизат от квартала – не само за да просят или търсят отпадъци, а за да работят, да създават, да се развиват.

Аз имам лични разговори с такива хора. Опитвам се да ги мотивирам – и не крия, че понякога и самият аз имам нужда от мотивация. Но се връщам към най-дълбокото си убеждение – всички хора са създадени от Бога, и Бог дава шанс за живот на всеки. Ние ромите вярваме в Бога, стремим се към морален живот, и в нас има потенциал, който чака да бъде отключен.

В училище виждам деца, които притежават невероятни заложби. Те могат да стигнат най-високо – ако повярват в себе си и ако родителите им и общността застанат зад тях. Виждам и възрастни хора, които излизат от най-бедните условия – и днес вече са бизнесмени или имат сигурна работа.

Значи може.

Аз ще продължа да се развивам – и ще подкрепям своята общност да прави същото. Време е и останалите в България да видят, че ние можем – всички ние. Ние сме достойни! Просто животът и лошото отношение ни е запратило в най-ниските слоеве – но оттам започва нашето изкачване.

Вярвам в това, защото самият аз живея тази промяна. И знам, че когато един ром реши да се развива, животът на цялото му семейство се променя.

Ако вярваш, че ромите заслужават повече – сподели тази статия. Ако искаш да помогнеш – пиши ми. Промяната се нуждае от съюзници.