Защо работещите роми остават бедни? Поглед отвътре към образованието, пазара на труда и невидимата стена
Автор: Арсо Ганев
В България често ще чуете фразата: „Ако работиш, няма да си беден.“ Но в ромските квартали това не е вярно. В Кюстендил хиляди роми работят — но повечето живеят на ръба на бедността. Това не е въпрос на мързел или нежелание за развитие. Истинските причини са дълбоки, системни и често невидими за мнозинството.
1. Образованието – първата бариера
Хората казват, че ромите не са образовани и затова получават ниски заплати. Но рядко се замислят защо това е така. Много ромски деца учат в сегрегирани училища, където нивото на преподаване често е изключително ниско. Тези, които учат в смесени училища, нерядко стават жертва на дискриминация — както от съученици, така и от учители.
Според някои изследвания, ако ром завърши смесено училище, това означава, че е преодолял не само учебните трудности, но и системна дискриминация. Много родители се страхуват да пуснат децата си в такива училища именно поради това. А какво да кажем за средното и висшето образование? Там бариерите стават още по-големи — не само икономически, но и социални. Често децата трябва да напуснат училище, за да започнат работа и да помагат на семейството.
Дори когато ром успее да завърши университет, често среща невидима стена: работодателите не желаят ром в престижен екип, защото смятат, че това ще „свали нивото“. Така дори най-образованите роми са тласкани към по-нископлатени и непрестижни позиции.
2. Работещи бедни – структурен проблем
Най-ниско платената и тежка работа в България често се върши от роми. В Кюстендил много жени работят в обувни фабрики, където заплатата зависи не от уменията, а от етническата принадлежност. Ромите получават по-малко дори когато са по-добри и по-опитни. Това не е изключение — подобна практика се наблюдава из цялата страна.
Тази несправедливост води до отказ от развитие. Защо да се обучаваш, ако пак ще взимаш по-малко? Защо да се квалифицираш, ако пак ще бъдеш гледан като по-малко стойностен?
Така се създава омагьосан кръг: родител с ниско платена работа > липса на ресурси и мотивация за образование > дете, което наследява същата съдба. В някои общности се очаква, че ако майка ти е метачка, и ти ще бъдеш такава. Това е форма на социална съдба, която обществото сякаш е приело за даденост.
3. Има ли изключения? Да. И те доказват правилото
Виждаме как някои ромски майстори от Кюстендил, които работят на строежи в София, получават високи заплати. Не защото имат дипломи или някой е повярвал в тях, а защото пазарът ги нуждае. Те строят бързо и качествено, и предприемачите нямат друг избор освен да им платят добре. Това показва, че когато ромът предоставя стока или услуга с висока стойност, и няма кой да го замести — тогава получава заслужено заплащане.
Тук е ключът: ако ромите получат качествено образование и квалификация, които да отговарят на нуждите на пазара, и бъдат приети като равноправни професионалисти — тогава ще получават справедливо възнаграждение.
4. Какво трябва да се промени?
Ромите трябва да имат достъп до реално, качествено образование, без дискриминация.
Да се изградят мостове към професии с престиж и достойно заплащане — адвокати, лекари, инженери, преподаватели.
Българското общество трябва да скъса с предразсъдъците. Да приеме, че може да бъде лекувано от ром лекар, преподавано от ром учител, защитено от ром адвокат.
Да се подкрепи ромското предприемачество. Ромите могат да създават качествени продукти и услуги, не само за местен пазар, а и за Европа.
Време е в България да няма работещи бедни. Включително и роми. Логиката на пазара е проста: който предлага качество, трябва да получава възнаграждение. Но логиката на едно справедливо общество изисква нещо повече: равен шанс.